Nov 28, 2017, 2:40 PM

За преходността

399 0 0

За преходността

 

О, колко е нетраен този свят!

И колко се нетрайни дните.

И всичко живо, вехне като цвят,

щом го откъснем от лехите.

 

Аз мисля винаги човек греши,

щом в чужди работи се хваща

и просто "егото" си не теши,

за чужди глупости щом плаща

 

Не вярвам в приказката за Деня,

че е предречен от Зората,

аз тази мъдрост вече не ценя,

защото куца с двата крака.

 

Мени се утрото до вечерта,

тъй както всичко край жена ти!

Излиза тайнственото на Деня

и почва всичко да се клати!

 

И ти с осанката на велик цар

приемаш роля на паткаря!

От кротко агънце, ти ставаш звяр,

света съвсем не се повтаря!

 

Аз помня гръцки мъдър философ,

да казва, че щом се въртим,

света ни винаги за нас е нов,

и всичко чезне като дим!

 

   20.11.2017г.София

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...