12 abr 2007, 18:37

За приятелите

  Poesía
843 0 2
Когато нямаш нищо на света,
освен протегната приятелска ръка,
която да ти дава светлина,
да забравяш всичката натрупана тъга,
ти си най-щастливия "самотник"  на света.

И когато нито дума ти не чуваш за добро,
теб там приятелско крило ще те подкрепя
и високо теб ще извиси над всички мъки и тъги.
Радост ще намираш в облачните дни,
защото си с приятели добри.

Няма болка, ни тъга -
има я нестихващата радост на мига.
Усмивката изпълва твоя ден
и го няма онзи поглед, мъничко смутен,
ти вече не си самотното перце,
ти си част от издигащи се към небето днес криле.

За приятелство, което няма да умре,
за приятелите, давищи ми днес криле.
И за всичко онова,
което издига моето сърце и душа.
Обичам ви, приятели, сега
и протягам своята ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...