12 abr 2007, 18:37

За приятелите

  Poesía
840 0 2
Когато нямаш нищо на света,
освен протегната приятелска ръка,
която да ти дава светлина,
да забравяш всичката натрупана тъга,
ти си най-щастливия "самотник"  на света.

И когато нито дума ти не чуваш за добро,
теб там приятелско крило ще те подкрепя
и високо теб ще извиси над всички мъки и тъги.
Радост ще намираш в облачните дни,
защото си с приятели добри.

Няма болка, ни тъга -
има я нестихващата радост на мига.
Усмивката изпълва твоя ден
и го няма онзи поглед, мъничко смутен,
ти вече не си самотното перце,
ти си част от издигащи се към небето днес криле.

За приятелство, което няма да умре,
за приятелите, давищи ми днес криле.
И за всичко онова,
което издига моето сърце и душа.
Обичам ви, приятели, сега
и протягам своята ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...