12 апр. 2007 г., 18:37

За приятелите

845 0 2
Когато нямаш нищо на света,
освен протегната приятелска ръка,
която да ти дава светлина,
да забравяш всичката натрупана тъга,
ти си най-щастливия "самотник"  на света.

И когато нито дума ти не чуваш за добро,
теб там приятелско крило ще те подкрепя
и високо теб ще извиси над всички мъки и тъги.
Радост ще намираш в облачните дни,
защото си с приятели добри.

Няма болка, ни тъга -
има я нестихващата радост на мига.
Усмивката изпълва твоя ден
и го няма онзи поглед, мъничко смутен,
ти вече не си самотното перце,
ти си част от издигащи се към небето днес криле.

За приятелство, което няма да умре,
за приятелите, давищи ми днес криле.
И за всичко онова,
което издига моето сърце и душа.
Обичам ви, приятели, сега
и протягам своята ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....