Apr 12, 2007, 6:37 PM

За приятелите

  Poetry
839 0 2
Когато нямаш нищо на света,
освен протегната приятелска ръка,
която да ти дава светлина,
да забравяш всичката натрупана тъга,
ти си най-щастливия "самотник"  на света.

И когато нито дума ти не чуваш за добро,
теб там приятелско крило ще те подкрепя
и високо теб ще извиси над всички мъки и тъги.
Радост ще намираш в облачните дни,
защото си с приятели добри.

Няма болка, ни тъга -
има я нестихващата радост на мига.
Усмивката изпълва твоя ден
и го няма онзи поглед, мъничко смутен,
ти вече не си самотното перце,
ти си част от издигащи се към небето днес криле.

За приятелство, което няма да умре,
за приятелите, давищи ми днес криле.
И за всичко онова,
което издига моето сърце и душа.
Обичам ви, приятели, сега
и протягам своята ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...