10 nov 2009, 20:26

(за приятелството )

3.7K 0 20

 

 

Колко струваш, Приятелство,  знаеш ли?

Колко  сълзи и колко мечти...

Колко истини в думите скътани,

колко топли и радостни дни...

 

По безкрили пътеки политнали

        две усмивки, в небе със звезди,

        два човешки живота притихнали,

        просто ден подир ден, аз и ти...

 

        Може сол в изранените стъпки,

        пооожулени лакти и длани -

        после искрени, глупави тръпки

        и ръка във ръката, събрани...

 

Колко струваш от днес и от вчера  -

скрито в купчина смели въпроси -

колко обич, Приятелство, мериш,

без да паднеш в куршумни откоси,

 

без целувки от Юда и кръстове,

след които сърцето си просиш -

без съборени стълби и мостове  -

 шепи съвест в джобовете носиш

 

без да свириш безлунни сонати,

без да мериш космични пътеки,

ако знаеш, Приятелство, същото,

ще си просто в  сърцето на всеки...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Може сол в изранените стъпки,
    пооожулени лакти и длани -
    после искрени, глупави тръпки
    и ръка във ръката, събрани..."

    Да, Нели това е Приятелството...
    Мога да кажа, че съм щастлливка, защото имам няколко такива, съхранени в годините, с давност от детството ми, въпреки разстоянията. Мисля, че оцеляването на такова приятелство е в безрезервността. Мога да кажа, че малцина се радват на това.


  • http://vbox7.com/play:66153c25
    -------------------------------
    Поздравявам те с тази прекрасна песен ! Трогна ме толкова силно,колкото тя успява всеки път,когато я слушам !
  • Колко струваш, Приятелство, знаеш ли?
    Понякога е доста болезнено да разбереш колко струва.
    Поздрави за стиха , Нели!
  • Хубав портрет на приятелството! Поздрав!
  • Казва се „приятел пръв“,
    но защо е той такъв?
    Затова, че пръв полита
    в огъня да те спаси;
    пръв и без да се запита
    прав ли си, или не си;
    пръв за теб леда пролазва;
    пръв за теб пролива кръв —
    ето за това се казва,
    че приятелят е „пръв“!( валери петров)

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...