Колко струваш, Приятелство, знаеш ли?
Колко сълзи и колко мечти...
Колко истини в думите скътани,
колко топли и радостни дни...
По безкрили пътеки политнали
две усмивки, в небе със звезди,
два човешки живота притихнали,
просто ден подир ден, аз и ти...
Може сол в изранените стъпки,
пооожулени лакти и длани -
после искрени, глупави тръпки
и ръка във ръката, събрани...
Колко струваш от днес и от вчера -
скрито в купчина смели въпроси -
колко обич, Приятелство, мериш,
без да паднеш в куршумни откоси,
без целувки от Юда и кръстове,
след които сърцето си просиш -
без съборени стълби и мостове -
шепи съвест в джобовете носиш
без да свириш безлунни сонати,
без да мериш космични пътеки,
ако знаеш, Приятелство, същото,
ще си просто в сърцето на всеки...
© Нели Господинова Все права защищены
пооожулени лакти и длани -
после искрени, глупави тръпки
и ръка във ръката, събрани..."
Да, Нели това е Приятелството...
Мога да кажа, че съм щастлливка, защото имам няколко такива, съхранени в годините, с давност от детството ми, въпреки разстоянията. Мисля, че оцеляването на такова приятелство е в безрезервността. Мога да кажа, че малцина се радват на това.