3 dic 2018, 9:44

За пролетните зими...

786 1 7

Декември и дъждовна хлад. 

На мен, обаче ми е пролетно. 

Не ми ухае на 

цветя, 

но имам във душата по̀лети... 

Във мен е тихо, като в храма. 

Смирен - до прага на блажѐнството, 

защото, колкото те 

нямах - 

ти някак толкоз съвършена си... 

Аз искам да си ми причина. 

Да бъдем заедно в една постеля. 

Да имам дъх на 

капучино 

и палачинките ти във неделя... 

Това ми стига. Цял 

живот. 

Декември, дъжд и Ти, единствена! 

Ухание на пролет и 

любов. 

Тогава всички зими по-красиви са... 

 

Стихопат.

(Danny Diester)

02.12.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...