Dec 3, 2018, 9:44 AM

За пролетните зими...

  Poetry » Love
785 1 7

Декември и дъждовна хлад. 

На мен, обаче ми е пролетно. 

Не ми ухае на 

цветя, 

но имам във душата по̀лети... 

Във мен е тихо, като в храма. 

Смирен - до прага на блажѐнството, 

защото, колкото те 

нямах - 

ти някак толкоз съвършена си... 

Аз искам да си ми причина. 

Да бъдем заедно в една постеля. 

Да имам дъх на 

капучино 

и палачинките ти във неделя... 

Това ми стига. Цял 

живот. 

Декември, дъжд и Ти, единствена! 

Ухание на пролет и 

любов. 

Тогава всички зими по-красиви са... 

 

Стихопат.

(Danny Diester)

02.12.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...