Dec 3, 2018, 9:44 AM

За пролетните зими...

  Poetry » Love
783 1 7

Декември и дъждовна хлад. 

На мен, обаче ми е пролетно. 

Не ми ухае на 

цветя, 

но имам във душата по̀лети... 

Във мен е тихо, като в храма. 

Смирен - до прага на блажѐнството, 

защото, колкото те 

нямах - 

ти някак толкоз съвършена си... 

Аз искам да си ми причина. 

Да бъдем заедно в една постеля. 

Да имам дъх на 

капучино 

и палачинките ти във неделя... 

Това ми стига. Цял 

живот. 

Декември, дъжд и Ти, единствена! 

Ухание на пролет и 

любов. 

Тогава всички зими по-красиви са... 

 

Стихопат.

(Danny Diester)

02.12.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...