За пролетните зими...
Декември и дъждовна хлад.
На мен, обаче ми е пролетно.
Не ми ухае на
цветя,
но имам във душата по̀лети...
Във мен е тихо, като в храма.
Смирен - до прага на блажѐнството,
защото, колкото те
нямах -
ти някак толкоз съвършена си...
Аз искам да си ми причина.
Да бъдем заедно в една постеля.
Да имам дъх на
капучино
и палачинките ти във неделя...
Това ми стига. Цял
живот.
Декември, дъжд и Ти, единствена!
Ухание на пролет и
любов.
Тогава всички зими по-красиви са...
Стихопат.
(Danny Diester)
02.12.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
