За прошката, която не можах да дам... но и не исках!
Аз знам, глава не трябва да извръщам!
Аз знам, че мога да го спра,
но ето, като пaк назад се връщам
и безшумно пак след теб вървя.
Не чу ли мойте стъпки, скъпи?
Или за теб е по-добре така?
Да ме оставиш да се давя в свойте мъки,
чакаща прегръдката ти пак.
Сега видя как силно те обичах.
Сега омразата в очите ми гори,
а проклетата любов, която исках, ...