21.01.2009 г., 20:36

За прошката, която не можах да дам... но и не исках!

1.8K 0 4

 За прошката, която не можах да дам... но и не исках!

 

Аз знам, глава не трябва да извръщам!
Аз знам, че мога да го спра,
но ето, като пaк назад се връщам
и безшумно пак след теб вървя.

 

Не чу ли мойте стъпки, скъпи?
Или за теб е по-добре така?
Да ме оставиш да се давя в свойте мъки,
чакаща прегръдката ти пак.

 

Сега видя как силно те обичах.
Сега омразата в очите ми гори,
а проклетата любов, която исках,
отиде си c изплаканите ми сълзи.

 

Ти не съжалявай, скъпи! Без това не можеш,
достатъчно ме унижи.
Искаш мойта прошка, но и аз сега не мога.
Питай Бог! Нека той да ти прости...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...