21 янв. 2009 г., 20:36

За прошката, която не можах да дам... но и не исках!

1.8K 0 4

 За прошката, която не можах да дам... но и не исках!

 

Аз знам, глава не трябва да извръщам!
Аз знам, че мога да го спра,
но ето, като пaк назад се връщам
и безшумно пак след теб вървя.

 

Не чу ли мойте стъпки, скъпи?
Или за теб е по-добре така?
Да ме оставиш да се давя в свойте мъки,
чакаща прегръдката ти пак.

 

Сега видя как силно те обичах.
Сега омразата в очите ми гори,
а проклетата любов, която исках,
отиде си c изплаканите ми сълзи.

 

Ти не съжалявай, скъпи! Без това не можеш,
достатъчно ме унижи.
Искаш мойта прошка, но и аз сега не мога.
Питай Бог! Нека той да ти прости...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...