За прошката, която не можах да дам... но и не исках!

21 янв. 2009 г., 20:36

Поэзия » Другая

1399 0 4

За прошката, която не можах да дам... но и не исках!

Аз знам, глава не трябва да извръщам!
Аз знам, че мога да го спра,
но ето, като пaк назад се връщам
и безшумно пак след теб вървя.

Не чу ли мойте стъпки, скъпи?
Или за теб е по-добре така?
Да ме оставиш да се давя в свойте мъки,
чакаща прегръдката ти пак.

Сега видя как силно те обичах.
Сега омразата в очите ми гори,
а проклетата любов, която исках,
отиде си c изплаканите ми сълзи.

Ти не съжалявай, скъпи! Без това не можеш,
достатъчно ме унижи.
Искаш мойта прошка, но и аз сега не мога.
Питай Бог! Нека той да ти прости...

esther (Морела Морт)

2009-10-30T23:30:58+02:00

Хубав стих!
Raddynce (Ради Бебкъъ)

2009-01-25T15:17:33+02:00

страхотно
sunshine_93 (Мила)

2009-01-25T12:04:31+02:00

харесах!
natalia (Наталия Божилова)

2009-01-21T20:38:27+02:00

винаги се получава така . поздрав за стиха