В нощния покой...на слаба лунна светлина...
усещам се прегърната от нежна ръка.
В студената нощ, бавно, изгарят сетивата.
Неспокоен дух - огледало на жената.
За първи път, виждам, в две очи, поглед изпълнен с
отражението на моята надежда.
Свети ли, свети искра...за желание пада звезда.
За първи път в очакване, трепереща, поднасям ръка.
За сън вълнува ми се сърцето.
Тупти ли, тупти...секундите брои, в ритъм с диханието
спиращо тиктака.
Ей, ти време, в очите му спри!
За първи път дългото ми очакване не иска да чака.
Боли в тази трептяща забрава.
Моят копнеж на сантиметрите, граници да станат забранява.
Потъвам и нашепва ми слабостта, за чужда мощ
устните поднасят се към пожара.
Граница и пространство няма.
Изгаря сетивността, а топлината ми, отразена,
на страха се поддава.
Ей, ти сърце издайно, спри!
За първи път отмаляла, с коси разпилени,
за въздух от откраднат дъх се нуждая.
По кожата разлива се нежен полъх...
Свети ли, свети ми искра...пада от желание звезда.
Сладостна тръпка открадна ми жадно и бавно дъха.
Нежната ръка, усещам, потрепери в слабостта
и шепота ми изгуби се в гласа.
За първи път давам невинност - "разменна монета" на жената,
в копнежа на мъжката власт и
единствено в огледалото се оглежда наслада.
11.12.2022г.
© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados