В нощния покой...на слаба лунна светлина...
усещам се прегърната от нежна ръка.
В студената нощ, бавно, изгарят сетивата.
Неспокоен дух - огледало на жената.
За първи път, виждам, в две очи, поглед изпълнен с
отражението на моята надежда.
Свети ли, свети искра...за желание пада звезда.
За първи път в очакване, трепереща, поднасям ръка.
За сън вълнува ми се сърцето.
Тупти ли, тупти...секундите брои, в ритъм с диханието
спиращо тиктака.
Ей, ти време, в очите му спри! ...