За първи път
За първи път те видях да плачеш -
ранена от действията човешки.
Ах, защо си замълчах,
защо не те спасих от чуждите грешки.
Изведнъж рухна смелостта ти,
на която аз се възхищавах.
Тайно криеше от мен сълзи,
сякаш с поглед те ранявах.
За първи път те видях да страдаш,
а аз безучастно стоях встрани.
Исках нещо да направя -
отново да се усмихнеш ти.
Но да пиша съм родена,
да говоря не се научих.
Ти плачеше ранена -
думи, за да те утеша, не намерих.
Въпреки, че съм още дете -
болка в очите ти видях.
Ти - истинската, с доброто сърце -
защо се предаде - не разбрах.
За първи път те видях натъжена
и чувство за вина се роди в мен.
Гордостта ти бе сломена -
не можах да те утеша и плаках заедно с теб.
Посветено на Н.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Катя Бобойчева Todos los derechos reservados
