Дойде моментът аз да си отида,

макар да знаеш, че не искам.

Ще се връщам в спомен или сън

и винаги за теб ще бъда истинска.

Ще чуваш шепота ми в вятъра,

очите ми ще виждаш във морето,

ще те целувам нежно вечерите,

дъхът ми близо ще усещаш.

Тук ще идвам стига да ме търсиш

и да обещаеш да не ме забравяш.

Моля те сълзите да избършеш

и с мисълта за мен да продължаваш.

Позволявам ти и друга да обичаш.

Да бъркаш нейното със мойто име.

В очите да я гледаш и да мислиш,

че във теб обратно аз се взирам.

Поглеждай снимката ми избеляла,

скрита в пожълтелите албуми.

Сещай се, че щом е заваляло,

с дъжда ти казвам свойте думи.

И за мен помисляй си, когато

гледаш към небето и звездите.

Помниш, че обичах лятото,

а тогава те са най-красиви.

За нашата любов разказвай

на всеки, който ще я оцени.

Не крий, че някога си ме обичал,

защото ако чуя, ще боли.

Време е да тръгвам, но ти казвам,

че прощавам всяка твоя грешка.

Където и да бъда, ще те чакам.

Благодаря за всичко, винаги ще те обичам.