Дойде моментът аз да си отида,
макар да знаеш, че не искам.
Ще се връщам в спомен или сън
и винаги за теб ще бъда истинска.
Ще чуваш шепота ми в вятъра,
очите ми ще виждаш във морето,
ще те целувам нежно вечерите,
дъхът ми близо ще усещаш.
Тук ще идвам стига да ме търсиш
и да обещаеш да не ме забравяш.
Моля те сълзите да избършеш
и с мисълта за мен да продължаваш.
Позволявам ти и друга да обичаш.
Да бъркаш нейното със мойто име.
В очите да я гледаш и да мислиш,
че във теб обратно аз се взирам.
Поглеждай снимката ми избеляла,
скрита в пожълтелите албуми.
Сещай се, че щом е заваляло,
с дъжда ти казвам свойте думи.
И за мен помисляй си, когато
гледаш към небето и звездите.
Помниш, че обичах лятото,
а тогава те са най-красиви.
За нашата любов разказвай
на всеки, който ще я оцени.
Не крий, че някога си ме обичал,
защото ако чуя, ще боли.
Време е да тръгвам, но ти казвам,
че прощавам всяка твоя грешка.
Където и да бъда, ще те чакам.
Благодаря за всичко, винаги ще те обичам.
© Мария All rights reserved.
макар да знаеш, че не искам."
Щом е трябвало... не се обръщай назад!
Поздрав! Хареса ми!