17 feb 2008, 14:59

За Сбогом 

  Poesía » De amor
1790 0 18

За Сбогом

(На М.)

 

 

Аз в стихове ще облека надеждата

за кървав залез, слял се с изгрева.

До болка непознат изглеждаш ми

и смъртно-истинска ти е усмивката.

 

 

Раздялата, с фалшивите мотиви -

пронизващ стон от плачеща виола

и клетвите угасват по-красиви

в душата ми умираща и гола...

 

 

Очите сиви - Езерни мОстове.

Вървя по тях, копнежно те обичам,

но вярата и любовта защо са ми,

щом никой друг на тебе не прилича ?

 

 

И в този свят със облачно усещане,

към теб завинаги протягам си ръцете.

А целувката изпросена - последна,

до смърт ще пазя във сърцето си...

 

 

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??