За Сбогом
За Сбогом
(На М.)
Аз в стихове ще облека надеждата
за кървав залез, слял се с изгрева.
До болка непознат изглеждаш ми
и смъртно-истинска ти е усмивката.
Раздялата, с фалшивите мотиви -
пронизващ стон от плачеща виола
и клетвите угасват по-красиви
в душата ми умираща и гола...
Очите сиви - Езерни мОстове.
Вървя по тях, копнежно те обичам,
но вярата и любовта защо са ми,
щом никой друг на тебе не прилича ?
И в този свят със облачно усещане,
към теб завинаги протягам си ръцете.
А целувката изпросена - последна,
до смърт ще пазя във сърцето си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
