20 feb 2009, 10:49

За себе си

  Poesía
820 0 2
 

 За себе си едно разбрах:

да можех времето да върна,

отново тоз живот си бих избрал.

Макар,че никак не е лесен,

Но все още ми е интересен.

 

В залеза на своя ден,

все още чувствам, любя,

радвам се, мечтая!

 

Какво сме без мечти,

без чувства и копнежи,

без блянове, стремежи,

без полета на мисълта,

без духовна висота?!

 

Към небитието трудно се върви.

Вдигни глава и продължи!

Без илюзии, псувни и ругатни.
Ако достойно си живял,

не се плаши.

Изправен, горд бъди!

Бъди мъж, такъв, какъвто си!

До края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....