komshin (Димитър Митов) komshin (Димитър Митов)
1 57
20 feb 2009, 10:49

За себе си

  Poesía
817 0 2
 

 За себе си едно разбрах:

да можех времето да върна,

отново тоз живот си бих избрал.

Макар,че никак не е лесен,

Но все още ми е интересен.

 

В залеза на своя ден,

все още чувствам, любя,

радвам се, мечтая!

 

Какво сме без мечти,

без чувства и копнежи,

без блянове, стремежи,

без полета на мисълта,

без духовна висота?!

 

Към небитието трудно се върви.

Вдигни глава и продължи!

Без илюзии, псувни и ругатни.
Ако достойно си живял,

не се плаши.

Изправен, горд бъди!

Бъди мъж, такъв, какъвто си!

До края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0