Feb 20, 2009, 10:49 AM

За себе си

  Poetry
823 0 2
 

 За себе си едно разбрах:

да можех времето да върна,

отново тоз живот си бих избрал.

Макар,че никак не е лесен,

Но все още ми е интересен.

 

В залеза на своя ден,

все още чувствам, любя,

радвам се, мечтая!

 

Какво сме без мечти,

без чувства и копнежи,

без блянове, стремежи,

без полета на мисълта,

без духовна висота?!

 

Към небитието трудно се върви.

Вдигни глава и продължи!

Без илюзии, псувни и ругатни.
Ако достойно си живял,

не се плаши.

Изправен, горд бъди!

Бъди мъж, такъв, какъвто си!

До края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...