20.02.2009 г., 10:49

За себе си

816 0 2
 

 За себе си едно разбрах:

да можех времето да върна,

отново тоз живот си бих избрал.

Макар,че никак не е лесен,

Но все още ми е интересен.

 

В залеза на своя ден,

все още чувствам, любя,

радвам се, мечтая!

 

Какво сме без мечти,

без чувства и копнежи,

без блянове, стремежи,

без полета на мисълта,

без духовна висота?!

 

Към небитието трудно се върви.

Вдигни глава и продължи!

Без илюзии, псувни и ругатни.
Ако достойно си живял,

не се плаши.

Изправен, горд бъди!

Бъди мъж, такъв, какъвто си!

До края!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...