20.02.2009 г., 10:49

За себе си

821 0 2
 

 За себе си едно разбрах:

да можех времето да върна,

отново тоз живот си бих избрал.

Макар,че никак не е лесен,

Но все още ми е интересен.

 

В залеза на своя ден,

все още чувствам, любя,

радвам се, мечтая!

 

Какво сме без мечти,

без чувства и копнежи,

без блянове, стремежи,

без полета на мисълта,

без духовна висота?!

 

Към небитието трудно се върви.

Вдигни глава и продължи!

Без илюзии, псувни и ругатни.
Ако достойно си живял,

не се плаши.

Изправен, горд бъди!

Бъди мъж, такъв, какъвто си!

До края!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...