О, Македонийо, сестро на Мизия и Тракия, защо проклинаш,
защо тъй жестоко тъпчеш своите чеда, на кого ги обричаш?
Преследваш изконната си българска кръв, по кой път отиваш?
Пусни сълза за страданието на поколения, недей да го отричаш.
Твоето жално минало недей потуля, недей да го прикриваш.
Отречи се от волята си за да пречистиш своето съзнание.
Угаси пожарът на раздора, приюти духовете на общата ни история.
Миналото е гориво за бъдещето, въздуха на твоето дихание.
Почети героите си, не разделяй народа и не посявай агония.
Знаем за вековните ти мъки, чуваме сегашното ридание.
Македонийо, мила сестро, паметта на децата си изгаряш.
Гониш българските си чеда от пека на бащиния огън, сипеш двуличие. ...