О, Македонийо, сестро на Мизия и Тракия, защо проклинаш,
защо тъй жестоко тъпчеш своите чеда, на кого ги обричаш?
Преследваш изконната си българска кръв, по кой път отиваш?
Пусни сълза за страданието на поколения, недей да го отричаш.
Твоето жално минало недей потуля, недей да го прикриваш.

Отречи се от волята си за да пречистиш своето съзнание.
Угаси пожарът на раздора, приюти духовете на общата ни история.
Миналото е гориво за бъдещето, въздуха на твоето дихание.
Почети героите си, не разделяй народа и не посявай агония.
Знаем за вековните ти мъки, чуваме сегашното ридание.

Македонийо, мила сестро, паметта на децата си изгаряш.
Гониш българските си чеда от пека на бащиния огън, сипеш двуличие.
Защо убиваш своята история, защо грешен гняв изливаш?
Предците ти, забравените герои, са оставили спомен за величие.
Помниш ли вековете обляни в мъжка сила и вечна слава?

Децата ти, неделима част от многострадален род, търсят закрила.
Нима си забравила, че кръвта вода не става, и че край Вардара

се издигат старите български престоли, с които съдбата те е дарила.

Знай, че дърво без корените си под небесния свод загива,

а ти самата си твърде горда, без да се обърнеш към сестрите си униваш.

Македония, нима бунтовниците ти не положиха костите си за свобода?
Не заравяй българската си памет,  не насилвай скъпите си чеда с злоба.
Не забравяй истинският си враг, а той е користен и те завзема.
Нека децата ти растат в твоите устои, и като пораснат да се надигнат,

със сила юнашка да те бранят от злостните ти свои.

Народе, не спирай да търсиш и отстояваш истинската си природа.

Помни делото на своите предци, бори се душите им да имат покой.
Там където се пеят песни, където се четат стихове гори живота.
Войводи се раждат, за да отмият общия срам и да обединят народа.
Герои, които ще възродят отечеството от пепелищата на погрома.

Където е текло, пак ще тече...