25 nov 2006, 23:02

За сестричката ми 

  Poesía
1264 0 4
Нежна като цвете и
силна като бурен.
Това си ти,
слънце мое златно!
Усмивката ти ме
спасява, а плача
ти ме ранява.
Смеем се лудо,
а се караме за
глупост.
Главицата ти щура
прави ме луда.
Рязка и уникална,
вярна и критична,
си рядкост истинска.
Всеки ощастливяваш,
ала мъжките сърца
раняваш.
Накрая всеки знае,
че не може да ти се
сърди.
Лошото минава -
ти оставаш.
Бъди жива, луда и
обичана, за да си
щастлива!
Обичам те!

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??