26 oct 2007, 22:43

За Шпакловчиците

  Poesía » Civil
1K 0 6
 

 

 

Изкуство е да си шпакловчик,

когато шпаклата ти е езика,

всички с нея да работиш,

във дупките им да я тикаш.

 

Когато нужно е да се разтваряш,

широко, като циганска сергия,

произход и достойнство да забравяш,

за поредната алъш кирия.

 

Но по е трудно да си като тези,

които напоследък в пощата откривам,

с душевните и мозъчни протези,

(листовките им щедро ме разсмиват).

 

Усмихвам се, а вътре ми е друго,

прикривам гняв зад ведър оптимизъм,

пред факта, че един народ не стига,

за пешките... и изборен туризъм.

 

И ако вярно е, че човек си изковава сам съдбата,

то нека всички грабнем чуковете,

и с най-трезвата си мисъл във главата,

да разпишем на продажните билета.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно силно ме впечатли!!!
    Браво, Деяне!
  • Моите поздрави, стихът е чудесен ..!
    "Усмихвам се, а вътре ми е друго,

    прикривам гняв зад ведър оптимизъм,

    пред факта, че един народ не стига,

    за пешките... и изборен туризъм." - усетил си и моето аз...
  • Предизборно-актуално!Тъжен смях!
  • Много си прав!
    С обич.

  • Усмихна ме, Дидо, но напред и:
    ,,...и с най-трезвата си мисъл във главата,
    да разпишем на продажните билета.''
    Поздравления!



Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....