26.10.2007 г., 22:43

За Шпакловчиците

999 0 6
 

 

 

Изкуство е да си шпакловчик,

когато шпаклата ти е езика,

всички с нея да работиш,

във дупките им да я тикаш.

 

Когато нужно е да се разтваряш,

широко, като циганска сергия,

произход и достойнство да забравяш,

за поредната алъш кирия.

 

Но по е трудно да си като тези,

които напоследък в пощата откривам,

с душевните и мозъчни протези,

(листовките им щедро ме разсмиват).

 

Усмихвам се, а вътре ми е друго,

прикривам гняв зад ведър оптимизъм,

пред факта, че един народ не стига,

за пешките... и изборен туризъм.

 

И ако вярно е, че човек си изковава сам съдбата,

то нека всички грабнем чуковете,

и с най-трезвата си мисъл във главата,

да разпишем на продажните билета.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшно силно ме впечатли!!!
    Браво, Деяне!
  • Моите поздрави, стихът е чудесен ..!
    "Усмихвам се, а вътре ми е друго,

    прикривам гняв зад ведър оптимизъм,

    пред факта, че един народ не стига,

    за пешките... и изборен туризъм." - усетил си и моето аз...
  • Предизборно-актуално!Тъжен смях!
  • Много си прав!
    С обич.

  • Усмихна ме, Дидо, но напред и:
    ,,...и с най-трезвата си мисъл във главата,
    да разпишем на продажните билета.''
    Поздравления!



Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...