26.10.2007 г., 22:43

За Шпакловчиците

997 0 6
 

 

 

Изкуство е да си шпакловчик,

когато шпаклата ти е езика,

всички с нея да работиш,

във дупките им да я тикаш.

 

Когато нужно е да се разтваряш,

широко, като циганска сергия,

произход и достойнство да забравяш,

за поредната алъш кирия.

 

Но по е трудно да си като тези,

които напоследък в пощата откривам,

с душевните и мозъчни протези,

(листовките им щедро ме разсмиват).

 

Усмихвам се, а вътре ми е друго,

прикривам гняв зад ведър оптимизъм,

пред факта, че един народ не стига,

за пешките... и изборен туризъм.

 

И ако вярно е, че човек си изковава сам съдбата,

то нека всички грабнем чуковете,

и с най-трезвата си мисъл във главата,

да разпишем на продажните билета.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшно силно ме впечатли!!!
    Браво, Деяне!
  • Моите поздрави, стихът е чудесен ..!
    "Усмихвам се, а вътре ми е друго,

    прикривам гняв зад ведър оптимизъм,

    пред факта, че един народ не стига,

    за пешките... и изборен туризъм." - усетил си и моето аз...
  • Предизборно-актуално!Тъжен смях!
  • Много си прав!
    С обич.

  • Усмихна ме, Дидо, но напред и:
    ,,...и с най-трезвата си мисъл във главата,
    да разпишем на продажните билета.''
    Поздравления!



Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...