За Шпакловчиците
Изкуство е да си шпакловчик,
когато шпаклата ти е езика,
всички с нея да работиш,
във дупките им да я тикаш.
Когато нужно е да се разтваряш,
широко, като циганска сергия,
произход и достойнство да забравяш,
за поредната алъш кирия.
Но по е трудно да си като тези,
които напоследък в пощата откривам,
с душевните и мозъчни протези,
(листовките им щедро ме разсмиват).
Усмихвам се, а вътре ми е друго,
прикривам гняв зад ведър оптимизъм,
пред факта, че един народ не стига,
за пешките... и изборен туризъм.
И ако вярно е, че човек си изковава сам съдбата,
то нека всички грабнем чуковете,
и с най-трезвата си мисъл във главата,
да разпишем на продажните билета.
© Деян Димитров All rights reserved.
