27 oct 2009, 23:01

За щастието и любовта

1.3K 0 13

Душата ù е превъплъщение на роза
с аромат на доброта, вълшебство, обич.
От нея винаги извира омайна красота.
Тя дори не подозира колко е безценна.
Понякога си мисля, ще ù подаря звезда,
ще ù кажа, че галактично я обичам,
но нали тя самата е като Вселена
и аз потъвам в мълчаливо неизричане.
Не ми остава нищо друго в този миг,
усещам чувствата, дъха, ръцете ù
и влюбено щастливо я прегръщам,
запленен от топлината на сърцето ù.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...