Душата ù е превъплъщение на роза
с аромат на доброта, вълшебство, обич.
От нея винаги извира омайна красота.
Тя дори не подозира колко е безценна.
Понякога си мисля, ще ù подаря звезда,
ще ù кажа, че галактично я обичам,
но нали тя самата е като Вселена
и аз потъвам в мълчаливо неизричане.
Не ми остава нищо друго в този миг,
усещам чувствата, дъха, ръцете ù
и влюбено щастливо я прегръщам,
запленен от топлината на сърцето ù.
© Васил Георгиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
