За щастието и любовта
Душата ù е превъплъщение на роза
с аромат на доброта, вълшебство, обич.
От нея винаги извира омайна красота.
Тя дори не подозира колко е безценна.
Понякога си мисля, ще ù подаря звезда,
ще ù кажа, че галактично я обичам,
но нали тя самата е като Вселена
и аз потъвам в мълчаливо неизричане.
Не ми остава нищо друго в този миг,
усещам чувствата, дъха, ръцете ù
и влюбено щастливо я прегръщам,
запленен от топлината на сърцето ù.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
