18 sept 2018, 14:18

За щастието свое търся ключа

1.1K 3 7

Сама ще съм добре! Върви нататък

ключалката на моето сърце разбита

ще прибера в джоба си, но жалко е

че в мислите ми болката прелива...

 

Омръзна ми от делниците скучни, 

в които аз участник съм недеен

за щастието свое търся ключа,

но все ми се изплъзва лицемерно.

 

Усмихва се, зад ъгъла наднича,

кога ще спре пред прага ми късмета

когато няма кой да ме обича

в душата тъжно чувство се загнездва...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А този мистичен ключ намери ли се вече?
  • Май и аз достигнах до този извод, Дарина! Докато разчитаме на друг човек да ни направи щастливи никога няма да бъдем! Правилно!
  • Щастието едва ли е резултат на късмет. Според мен, то не идва отвън, а отвътре, т.е. щастието е в нас. Трябва да го търсим в себе си. Вечер.Един обикаля уличната лампа и търси нещо, минали часове. Полицейска кола минала няколко пъти край него. Накрая полицаят спрял и го попитал: Какво търсиш? А онзи: Изгубих си ключа за вкъщи и не мога да го намеря.
    Къде го изгуби? - Ей, там: И посочил в противоположната посока едни храсти. - А защо го търсиш тук? - Ами иди ти да го намериш там в тъмното.
  • Съдбата си знае работата, Иржи. Поздрави!
  • Търси,Вики,търси!Който търси,намира!При това си толкова млада,имаш век време....

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...