За щастието свое търся ключа

Поезия » Любовна, Философска

1.1K 3 7

Сама ще съм добре! Върви нататък

ключалката на моето сърце разбита

ще прибера в джоба си, но жалко е

че в мислите ми болката прелива...

Омръзна ми от делниците скучни,

в които аз участник съм недеен

за щастието свое търся ключа,

но все ми се изплъзва лицемерно.

Усмихва се, зад ъгъла наднича,

кога ще спре пред прага ми късмета

когато няма кой да ме обича

в душата тъжно чувство се загнездва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

alx (Alexander)

А този мистичен ключ намери ли се вече?

2018-11-26T16:01:22+02:00
Миранда (Виктория Тасева)

Май и аз достигнах до този извод, Дарина! Докато разчитаме на друг човек да ни направи щастливи никога няма да бъдем! Правилно!

2018-09-19T22:06:11+03:00
щураче (любимка)

Щастието едва ли е резултат на късмет. Според мен, то не идва отвън, а отвътре, т.е. щастието е в нас. Трябва да го търсим в себе си. Вечер.Един обикаля уличната лампа и търси нещо, минали часове. Полицейска кола минала няколко пъти край него. Накрая полицаят спрял и го попитал: Какво търсиш? А онзи: Изгубих си ключа за вкъщи и не мога да го намеря.
Къде го изгуби? - Ей, там: И посочил в противоположната посока едни храсти. - А защо го търсиш тук? - Ами иди ти да го намериш там в тъмното.

2018-09-19T17:31:23+03:00
Миранда (Виктория Тасева)

Съдбата си знае работата, Иржи. Поздрави!

2018-09-19T12:00:09+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Търси,Вики,търси!Който търси,намира!При това си толкова млада,имаш век време....

2018-09-18T22:24:31+03:00