Миранда (Виктория Тасева)
167 636
18.09.2018 г., 14:18 ч.

За щастието свое търся ключа 

  Поезия » Любовна, Философска
630 3 7

Сама ще съм добре! Върви нататък

ключалката на моето сърце разбита

ще прибера в джоба си, но жалко е

че в мислите ми болката прелива...

 

Омръзна ми от делниците скучни, 

в които аз участник съм недеен

за щастието свое търся ключа,

но все ми се изплъзва лицемерно.

 

Усмихва се, зад ъгъла наднича,

кога ще спре пред прага ми късмета

когато няма кой да ме обича

в душата тъжно чувство се загнездва...

 

 

© Виктория Тасева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А този мистичен ключ намери ли се вече?
  • Май и аз достигнах до този извод, Дарина! Докато разчитаме на друг човек да ни направи щастливи никога няма да бъдем! Правилно!
  • Щастието едва ли е резултат на късмет. Според мен, то не идва отвън, а отвътре, т.е. щастието е в нас. Трябва да го търсим в себе си. Вечер.Един обикаля уличната лампа и търси нещо, минали часове. Полицейска кола минала няколко пъти край него. Накрая полицаят спрял и го попитал: Какво търсиш? А онзи: Изгубих си ключа за вкъщи и не мога да го намеря.
    Къде го изгуби? - Ей, там: И посочил в противоположната посока едни храсти. - А защо го търсиш тук? - Ами иди ти да го намериш там в тъмното.
  • Съдбата си знае работата, Иржи. Поздрави!
  • Търси,Вики,търси!Който търси,намира!При това си толкова млада,имаш век време....
  • Търся го, Стойчо! Явно още не съм го намерила. Хубавото предстои тепърва. Поздрави!
  • Не чакай, "щастието никога не идвало само!"
    Лили Иванова ни казва това с песен на уста.
Предложения
: ??:??