Сама ще съм добре! Върви нататък
ключалката на моето сърце разбита
ще прибера в джоба си, но жалко е
че в мислите ми болката прелива...
Омръзна ми от делниците скучни,
в които аз участник съм недеен
за щастието свое търся ключа,
но все ми се изплъзва лицемерно.
Усмихва се, зад ъгъла наднича,
кога ще спре пред прага ми късмета
когато няма кой да ме обича
в душата тъжно чувство се загнездва...