Когато химикалът затанцува
по листа бял, под такта на сърцето,
мастилените букви щом изплуват
като мъниста от словесни колиета,
щом подредени в наниз уникален
те бялото до смисъл украсяват
и диря във очите щом оставят,
послания душевни щом раздават,
то има нужда танцът да не спира.
Всеки лист в картина от гердани
да се превръща и да не умира,
завет след пишещия да остане. ...