valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
Nov 6, 2008, 12:13 PM

За Словото 

  Poetry » Other
587 0 4
Когато химикалът затанцува
по листа бял, под такта на сърцето,
мастилените букви щом изплуват
като мъниста от словесни колиета,
щом подредени в наниз уникален 
те бялото до смисъл украсяват
и диря във очите щом оставят,
послания душевни щом раздават,
то има нужда танцът да не спира.
Всеки лист в картина от гердани
да се превръща и да не умира,
завет след пишещия да остане.
Читател, потопен в слова изящни
щом като лебед в темата заплува
и сам усети колко е прекрасно
да го накара някой да танцува,
ще заобича всеки лист изписан
и танци ще започне да събира.
Дордето има свят, ще има смисъл
словото ни в листите да спира!

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??