За Словото
Когато химикалът затанцува
по листа бял, под такта на сърцето,
мастилените букви щом изплуват
като мъниста от словесни колиета,
щом подредени в наниз уникален
те бялото до смисъл украсяват
и диря във очите щом оставят,
послания душевни щом раздават,
то има нужда танцът да не спира.
Всеки лист в картина от гердани
да се превръща и да не умира,
завет след пишещия да остане.
Читател, потопен в слова изящни
щом като лебед в темата заплува
и сам усети колко е прекрасно
да го накара някой да танцува,
ще заобича всеки лист изписан
и танци ще започне да събира.
Дордето има свят, ще има смисъл
словото ни в листите да спира!
по листа бял, под такта на сърцето,
мастилените букви щом изплуват
като мъниста от словесни колиета,
щом подредени в наниз уникален
те бялото до смисъл украсяват
и диря във очите щом оставят,
послания душевни щом раздават,
то има нужда танцът да не спира.
Всеки лист в картина от гердани
да се превръща и да не умира,
завет след пишещия да остане.
Читател, потопен в слова изящни
щом като лебед в темата заплува
и сам усети колко е прекрасно
да го накара някой да танцува,
ще заобича всеки лист изписан
и танци ще започне да събира.
Дордето има свят, ще има смисъл
словото ни в листите да спира!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Поздрави!
