19 nov 2012, 22:36

За слънцето

  Poesía
794 0 6


Нощем,

когато луната е брошка

върху дрехата вечерна

на небето,

в което звездите

са инкрустирани усмивки

на птиците,

цветята тъгуват

за слънцето.

 

А аз –

за теб.

 




Нощем,когато луната е брошкавърху дрехата вечернана небето,в което звездитеса инкрустирани усмивкина птиците,цветята тъгуватза слънцето.

А аз -
за теб.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Za-slantseto/164024.html#ixzz2CbCUDG8q

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....