Nov 19, 2012, 10:36 PM

За слънцето

  Poetry
796 0 6


Нощем,

когато луната е брошка

върху дрехата вечерна

на небето,

в което звездите

са инкрустирани усмивки

на птиците,

цветята тъгуват

за слънцето.

 

А аз –

за теб.

 




Нощем,когато луната е брошкавърху дрехата вечернана небето,в което звездитеса инкрустирани усмивкина птиците,цветята тъгуватза слънцето.

А аз -
за теб.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Za-slantseto/164024.html#ixzz2CbCUDG8q

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...