Ти… за мен недей тъгува

мила моя с прекрасни очи,

аз ще гния в земята

докато се в земя преобразя.

Ти за мен недей тъгува

и да знаеш – недей жела,

мен червеи бели такива

глозгат до кости плътта.

Но какво да се прави, мила,

всичко все натам върви,

че смъртта взима и в

земята те захвърля, уви.

Ти тогава не съществуваш

и след година, едва,

никой за теб не си спомня,

а на гроба ти - бурен вместо цветя.

Там… в земята, суетност няма

и плътта, скъпа, преди там

нищо, нищо не струва,

освен храна за глисти…

Ти сега си красива,

сърдечна и за мен

недей мисли, а живота

граби безконечно, че при

мене ще дойдеш и ти.

Тук не питат, каква си,

а изгниваш с воня

и от тебе само кости

се белеят едва.

Андриана Найденова - Д`Андриа