29.08.2012 г., 11:14  

За смъртта

601 1 0

Ти… за мен недей тъгува

мила моя с прекрасни очи,

аз ще гния в земята

докато се в земя преобразя.

 

Ти за мен недей тъгува

и да знаеш – недей жела,

мен червеи бели такива

глозгат до кости плътта.

 

Но какво да се прави, мила,

всичко все натам върви,

че смъртта взима и в

земята те захвърля, уви.

 

Ти тогава не съществуваш

и след година, едва,

никой за теб не си спомня,

а на гроба ти - бурен вместо цветя.

 

Там… в земята, суетност няма

и плътта, скъпа, преди там

нищо, нищо не струва,

освен храна за глисти…

 

Ти сега си красива,

сърдечна и за мен

недей мисли, а живота

граби безконечно, че при

мене ще дойдеш и ти.

 

Тук не питат, каква си,

а изгниваш с воня

и от тебе само кости

се белеят едва.

 

Андриана Найденова - Д`Андриа

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андриана Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...