Ти… за мен недей тъгува
мила моя с прекрасни очи,
аз ще гния в земята
докато се в земя преобразя.
Ти за мен недей тъгува
и да знаеш – недей жела,
мен червеи бели такива
глозгат до кости плътта.
Но какво да се прави, мила,
всичко все натам върви,
че смъртта взима и в
земята те захвърля, уви.
Ти тогава не съществуваш
и след година, едва,
никой за теб не си спомня,
а на гроба ти - бурен вместо цветя.
Там… в земята, суетност няма
и плътта, скъпа, преди там
нищо, нищо не струва,
освен храна за глисти…
Ти сега си красива,
сърдечна и за мен
недей мисли, а живота
граби безконечно, че при
мене ще дойдеш и ти.
Тук не питат, каква си,
а изгниваш с воня
и от тебе само кости
се белеят едва.
Андриана Найденова - Д`Андриа
© Андриана Найденова Всички права запазени