13 feb 2008, 21:14

За Ст...

  Poesía
1.2K 0 2

Сивите сенки край сиви дървета.
Ходя пак пеш и се взирам за теб.
Търся те, моля, пак пътя си диря.
Искам до твоите стъпки да спре.

Малката къща, в която ще бъдем.
Малка беседка пред нея стои.
С тебе ще бъдем тъй щастливи,
аз виждам го.
Пътя ти, моля се, да намеря аз днес.

Тъмните призраци на отминали сънища.
Спомени, тичащи пред мен и зад мен.
Всичко към теб ме насочваше винаги.
Другите гонех, за да стигна до теб.

Колко те искам, знаеш ли, виждаш ли?
Как съм мечтала да бъда със теб!
Ти си човекът, когото съм искала.
Моите стъпки до твойте ще спрат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандра Неста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...