13 feb 2008, 21:14

За Ст...

  Poesía
1.2K 0 2

Сивите сенки край сиви дървета.
Ходя пак пеш и се взирам за теб.
Търся те, моля, пак пътя си диря.
Искам до твоите стъпки да спре.

Малката къща, в която ще бъдем.
Малка беседка пред нея стои.
С тебе ще бъдем тъй щастливи,
аз виждам го.
Пътя ти, моля се, да намеря аз днес.

Тъмните призраци на отминали сънища.
Спомени, тичащи пред мен и зад мен.
Всичко към теб ме насочваше винаги.
Другите гонех, за да стигна до теб.

Колко те искам, знаеш ли, виждаш ли?
Как съм мечтала да бъда със теб!
Ти си човекът, когото съм искала.
Моите стъпки до твойте ще спрат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандра Неста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....