13 февр. 2008 г., 21:14

За Ст...

1.2K 0 2

Сивите сенки край сиви дървета.
Ходя пак пеш и се взирам за теб.
Търся те, моля, пак пътя си диря.
Искам до твоите стъпки да спре.

Малката къща, в която ще бъдем.
Малка беседка пред нея стои.
С тебе ще бъдем тъй щастливи,
аз виждам го.
Пътя ти, моля се, да намеря аз днес.

Тъмните призраци на отминали сънища.
Спомени, тичащи пред мен и зад мен.
Всичко към теб ме насочваше винаги.
Другите гонех, за да стигна до теб.

Колко те искам, знаеш ли, виждаш ли?
Как съм мечтала да бъда със теб!
Ти си човекът, когото съм искала.
Моите стъпки до твойте ще спрат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....