13.02.2008 г., 21:14

За Ст...

1.2K 0 2

Сивите сенки край сиви дървета.
Ходя пак пеш и се взирам за теб.
Търся те, моля, пак пътя си диря.
Искам до твоите стъпки да спре.

Малката къща, в която ще бъдем.
Малка беседка пред нея стои.
С тебе ще бъдем тъй щастливи,
аз виждам го.
Пътя ти, моля се, да намеря аз днес.

Тъмните призраци на отминали сънища.
Спомени, тичащи пред мен и зад мен.
Всичко към теб ме насочваше винаги.
Другите гонех, за да стигна до теб.

Колко те искам, знаеш ли, виждаш ли?
Как съм мечтала да бъда със теб!
Ти си човекът, когото съм искала.
Моите стъпки до твойте ще спрат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....