13.02.2008 г., 21:14

За Ст...

1.2K 0 2

Сивите сенки край сиви дървета.
Ходя пак пеш и се взирам за теб.
Търся те, моля, пак пътя си диря.
Искам до твоите стъпки да спре.

Малката къща, в която ще бъдем.
Малка беседка пред нея стои.
С тебе ще бъдем тъй щастливи,
аз виждам го.
Пътя ти, моля се, да намеря аз днес.

Тъмните призраци на отминали сънища.
Спомени, тичащи пред мен и зад мен.
Всичко към теб ме насочваше винаги.
Другите гонех, за да стигна до теб.

Колко те искам, знаеш ли, виждаш ли?
Как съм мечтала да бъда със теб!
Ти си човекът, когото съм искала.
Моите стъпки до твойте ще спрат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...