21 ene 2010, 11:58

За стиховете 

  Poesía » Otra
912 0 15

Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.

Вкусих от сладкия плод и от горчивия плод.

Зад тая игра, дето ú викат поезия,

има друга игра, която се казва живот.

 

Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите.

По-бавно умирам така

и горчилката по-лесно преглъщам.

Изведнъж се оказа – далеко съм стигнал с мечтите!

Затова трябва дълго и трудно да се завръщам.

 

Но какво са все пак нашите стихове, нашите думи,

в ухо на слушател или в око на четец?

Като гайда са те в ръцете на малоумник.

Или тояжка в ръка на слепец.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На това му се вика ППППППООООООООЕЕЕЕЕЕЕЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗИИИИИИИИИИИИЯЯЯЯЯ! Райсън...
  • Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите.
    По-бавно умирам така
    и горчилката по-лесно преглъщам.

    нямам думи, Маестро
  • Аз само ще помълча и ще се поклоня!
  • Поезията е дар,красива магия! Незнам кой я изпраща, но към тебе е особено щедър!Не се завръщай!Преследвай мечтите и БЪДИ!
  • Събрал си много мъдрост и талант , Райсън !!
  • тъжна истина...поздрав !
  • "Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите.
    По-бавно умирам така
    и горчилката по-лесно преглъщам."

    !!!***
    Както винаги - точен и труден за преглъщане!
  • Нека да е гайда. И аз се нареждам между малоумниците
  • Благословено е Перото ти, Райсън...!
  • Лудите,Лудите - те да са живи!!!
    Слепец рече, та се сетих зе войните на Самуила... Добре е че има такива "слепци" като тебе - да водят, да показват Пътя! Колко пъти го стори, колко... Поклон ти, братле!!! Зем.
  • "Изведнъж се оказа – далеко съм стигнал с мечтите!

    Затова сега дълго и трудно се връщам."-не изоставяй мечтите си Райсън!

  • Райсън...така ми се мълчи след твойте думи,
    ала от вътре иде ми да закрещя,
    че истината си нанизал в рими,
    и по-чист става със твоя стих света!
    Защо ни питат все, "защо ли пишем",
    та ние не сътворява света,
    но с стиховете ние носим
    искричката живот и топлота!
    Отново ти благодаря за прочетеното!
  • Не се връщай от мечтите, приятелю!
    Там си е хубаво!
  • Като гайда са те в ръцете на малоумник.
    Или тояжка в ръка на слепец.

    Не всеки вниква в тях, а само който поиска ще може!
  • Зад тая игра, дето ú викат поезия,

    има друга игра, която се казва живот
    ....

    Този стих ще го на чета на всеки дето ме питА- Защо пишеш?

    И ще добавям:
    Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите.

    По-бавно умирам така

    и горчилката по-лесно преглъщам.

    Изведнъж се оказа – далеко съм стигнал с мечтите!

    Затова сега дълго и трудно се връщам

    Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??