Стъпала изкачвах цяла вечност,
спирала безкрайна като нощта,
обвита в мрака, паяжина крехка,
изгубена дълбоко в моята глава.
Покрити с кръв са дъските мръсни,
ходилата боси лепнат в чернота,
покрит съм с нея, съсирена и гъста,
аз катеря се нагоре без да спра.
А под мене чувам бързи стъпки,
гони ме безспирно демонът с една ръка,
стигне ли ме, хвърля се жесток и съска,
отваря раните и пропада в тъмнина. ...