8 ago 2006, 13:55

за сутрините

  Poesía
698 0 2
захвърлени погледи
цинизми,шеги...
взорове вперени
в необятното
и две чакащи очи,
а беше щастие
и нямаше бъдеще,
а истината мълчи
мълчеше...
сега се стопи
слънцето е още по-жарко
извинявай за надеждите
от преди...
спри да мислиш!
няма време за преди
обречено е...и тежи
утеха недей да носиш!
отхврлени погледи,
предпочитам да вярвам в лъжи
не се връщай повече!
миналото адски много боли
безнадеждно е...и тежи
...
затова обичам сутринта
с мирис на безразличие
без излишна суетня
без спомен за отхвърлено приличие
без спомена за вечерта
всичко се изтрива машинално
с чаша кафе и догарящ фас
дори от болката по-тривиално
мислите приспиват своя бяс
и са сънливо-спокойни
все още няма бъдеще...
свърши мимолетната безтегловност,
а ти за някоя друга
си винаги в бойна готовност
...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...