за сутрините
захвърлени погледи
цинизми,шеги...
взорове вперени
в необятното
и две чакащи очи,
а беше щастие
и нямаше бъдеще,
а истината мълчи
мълчеше...
сега се стопи
слънцето е още по-жарко
извинявай за надеждите
от преди...
спри да мислиш!
няма време за преди
обречено е...и тежи
утеха недей да носиш!
отхврлени погледи,
предпочитам да вярвам в лъжи
не се връщай повече!
миналото адски много боли
безнадеждно е...и тежи
...
затова обичам сутринта
с мирис на безразличие
без излишна суетня
без спомен за отхвърлено приличие
без спомена за вечерта
всичко се изтрива машинално
с чаша кафе и догарящ фас
дори от болката по-тривиално
мислите приспиват своя бяс
и са сънливо-спокойни
все още няма бъдеще...
свърши мимолетната безтегловност,
а ти за някоя друга
си винаги в бойна готовност
...
цинизми,шеги...
взорове вперени
в необятното
и две чакащи очи,
а беше щастие
и нямаше бъдеще,
а истината мълчи
мълчеше...
сега се стопи
слънцето е още по-жарко
извинявай за надеждите
от преди...
спри да мислиш!
няма време за преди
обречено е...и тежи
утеха недей да носиш!
отхврлени погледи,
предпочитам да вярвам в лъжи
не се връщай повече!
миналото адски много боли
безнадеждно е...и тежи
...
затова обичам сутринта
с мирис на безразличие
без излишна суетня
без спомен за отхвърлено приличие
без спомена за вечерта
всичко се изтрива машинално
с чаша кафе и догарящ фас
дори от болката по-тривиално
мислите приспиват своя бяс
и са сънливо-спокойни
все още няма бъдеще...
свърши мимолетната безтегловност,
а ти за някоя друга
си винаги в бойна готовност
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
