Aug 8, 2006, 1:55 PM

за сутрините

  Poetry
701 0 2
захвърлени погледи
цинизми,шеги...
взорове вперени
в необятното
и две чакащи очи,
а беше щастие
и нямаше бъдеще,
а истината мълчи
мълчеше...
сега се стопи
слънцето е още по-жарко
извинявай за надеждите
от преди...
спри да мислиш!
няма време за преди
обречено е...и тежи
утеха недей да носиш!
отхврлени погледи,
предпочитам да вярвам в лъжи
не се връщай повече!
миналото адски много боли
безнадеждно е...и тежи
...
затова обичам сутринта
с мирис на безразличие
без излишна суетня
без спомен за отхвърлено приличие
без спомена за вечерта
всичко се изтрива машинално
с чаша кафе и догарящ фас
дори от болката по-тривиално
мислите приспиват своя бяс
и са сънливо-спокойни
все още няма бъдеще...
свърши мимолетната безтегловност,
а ти за някоя друга
си винаги в бойна готовност
...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...