21 may 2009, 19:22

За съдниците 

  Poesía » Versos blancos
504 0 4

 

 

 

 

 

дните

отмират

умират

замират

в розови букли

без панделки

забързани нейде из тоя живот

в чийз кейк на едро

поръсен с двуколки

от псевдо сноби

от пагубен смях

безсъдбовен

неистинен грях

се губи началото

в смисъла

на живия филм

осмолинието

е твърде заето

от пухкави роли

но и от плач

над чуждите гробища

без мисъл

и звук

отчуждават се хората

съмнително

на края на злобата

на прашния ръб

на страха си

несигурен

това е животът

поемат си ролята

лицемерно облечена

в скръб

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??