За татко
Това, което исках да ти кажа,
отдавна вече няма смисъл.
И чувствата си исках да покажа
преди животът да те бе отписал.
За всичко, дето си направил,
за да съм днес каквато съм
и болките, които си изпитал,
за мойте грешни избори насън.
Не казах даже колко те обичам,
не казах колко много ми тежи,
че съм с години толкова далече -
не те помолих да простиш.
Че не намирах време да говорим,
че не споделях болки и мечти,
че станах чужда с толкова тревоги,
те моля, Татко, днес - прости!
И ако днес от някъде ме виждаш,
се моля, татко, да си горд със мен,
да знаеш колко много те обичам
и че ще светиш винаги във моя ден!
посветено на баща ми, без когото минаха вече три тежки месеца!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наталия Иванова Todos los derechos reservados
